Моите творби

  Имало едно момиче на име Бейли .Тя вярвала в магиите, но нейните приятели не вярвали. Веднъж Бейли се прибрала от улицата, понеже не искала да играе със своите приятели. Вкъщи казала на майка си:

- Мамо, днес Елвис  ми каза, че имам дарба за Фея на дъгата и каза да дойда и да ти го кажа.

- Добре мила,  но нали знаеш, че аз не вярвам в такива измишльотини. – казала майката .

   Момиченцето бързо си сложило старите копринени крила и заприличало на истинска фея. То започнало да си фантазира, че може да лети, но изведнъж, както подскачала и размахвала «криле», паднала от трите опасни стълби.

- Мамо , мамо , мамо! –запискало момичето.

- Мила, какво ти е станало?- разтревожила се майката.

- Паднах от трите стръмни стъпала. - казало малкото момиче.

- Знаех си! Трябваше да ти кажа, че въображението не е реалност.- ядосала се майката. После вдигнала  Бейли и й измила очите. Детето  хвърлило тези стари крила, който му причинявали неприятности.

    Майка му го повикала за да отидат до магазина за играчки. Детето си харесало ракличка, обувки, крилца и магическа пръчица, но майка й  казала, че пак може да пострада и не се съгласила да ги купи. Мечтите на Бейли били разбити. Тя престанала да си мечтае и вече не играела  с другите деца.От малкото , кротко момиче тя се превърнала в лошо момиче.
Тази е другата ми творба 

Меца и катеричката Чипи се подготвяха за зимен сън.Чипи  си събираше лешници , а Меца си търсеше  място за зимния сън. Двете бяха неразделни. Чипи търсеше храна и вода и за двете , а Меца подготвяше уютно местенце, където да спят зимния си сън.

  Един ден, докато катерицата търсеше храна, змията я нападна, Тя й взе всички запаси .Чипи си каза:

- Няма пак да търся храна ! Змията ще ми я намери и пак ще ми я отмъкне.

  След няколко дни зимата дойде. Чипи и Меца решиха да хап-нат за последно, преди да заспят зимния си сън.

Когато се нахраниха, Чипи легна в своето малко легло , а Меца в нейното, което беше по-голямо и от голям  човек.

Чуваше се как вие студеният вятър. Меца стана да пие малко вода, погледна през прозорчето и що да види?

Снегът е затрупал всичко.Тя отново легна и заспа.

   Докато двете спяха, тайно във тяхната къщичка се промъкна змията.Тя им взе храната и им остави само водата.

  Изминаха няколко дни Чипи огладня и стана , но храната беше свършила: чипи събуди Меца и я попита:

-Мецано, ти ли изяде всичката храна ?

Меца е още сънена промърмори:

-Не !

-Храната я няма.

-Ами не съм отговарна аз. Сега отново трябва да търсим храна.

-Но навън има сняг колкото едно голямо дърво!

-Добре, тогава лек зимен сън!

-Лек и на теб!

 Но гладната Чипи все пак  намери малко скрито брашно, сиренце и други скътани от Меца продукти.Тя почна да прави питка. Когато беше  готова, я остави близо до прозорчето, което беше покрито със сняг, за да изстине. Но за лош късмет на гладната катеричка питката се търкулна навън.

Като се търкулна и излязе навън питката  измръзна.

Тя се чудеше на къде да поеме , защото вече не можеше да се върне у дома. Чипи се събуди от кратката дрямка  и реши да види как е питката. Но,  нея я нямаше!

-Супер, и питката изчезна! Кой знае къде е сега?

Чипи намери малко бонбони . Излапа ги  всичките, за да утоли глада си. Заситена,  Чипи отново си легна.

Тогава пък, Меца се събуди , за да пие вода , но Чипи я беше изпила , защото от бонбоните  ожадня. Ядосана Меца я събуди:

-Чипи ти ли ми изпи водичката?

-Да, много ожаднях!

-Е , и храна вече нямаме !

-Имахме ама някой е взел храната.Тъкмо опекох питка и някой я е взел.

-Сега цяла Зима няма да пием и да ядем. Лек сън!

-Лек и на теб.

И така те заспаха за дълго време……

   На пролет Меца и Чипи се събудиха.Те бяха много гладни.

Веднага се заловиха на работа, за да си осигурят храна. Чипи намери хралупа с мед за Меца , а Меца - пресни гъбки  за Чипи.

Двамата хапнаха обилно.След това всеки се зае с някаква работа. След обед отидоха в  Зоопарка .Там те се видяха със своите стари приятели.

Това се повтаряше всяка пролет ! Двамата приятели поеха към своите собствени клетки. Сутрин им даваха вкусна закуска, обед - основното ястие , а вечерта - най- вкусната вечеря. Тук нямаха проблем с прехраната.Те сами се връщаха в Зоопарка , защото в него имаха осигурени за постоянно храна и подслон.

Чипи си пее песничка:

-        Аз съм най- щастливата катеричка на света,

ла -ла –ла…Ла-ла-ла- ла…..

Обичам си живота!  Ла - ла - ла - ла…

Цяло  лято нашите приятели  се разхождат спокойно из Зоо-парка.Чипи се качва на гърба на Мецана и се прави,че я язди.

В най – големите жеги Меца  лежи в хладното помещение, къ-дето да си подремва и мързелува,  докато маймунките я дразнят  закачливо .

Чипи броди безгрижно по дръвчетата. Скача от клон на клон и си пее:

-Аз съм катеричка славна,

мила,пъргава,  забавна,

родена в близката горичка.

Аз ще разбия всички

решетки и вратички,

обичам свободата,

дърветата в гората…

   Това се повтаря всеки ден през пролетта и лятото. Но ко-

гато настъпи есен дивите им сърца закопняват за свобода. Тогава  Меца и Чипи се измъкват от клетките си  тръгват към гората, за да си търсят в нея подслон и храна за зимата.

И така Меца и Чипи си прекарват славно дните в годината.